"Кълновете на щастието се съдържат в самия растеж." Пърл Бък
Сн. Лидия Невзорова
Чувството за растеж може да се преведе като осъзнаването, че зная повече, мога повече, виждам повече. Точно това е очакването на децата, които с вълнение и очакване пристъпват към първите дни в училище, вярвайки, че то ще ги поведе към превръщането им в щастливи, всезнаещи и всеможещи възрастни. Всеки преподаван урок или усвоявано умение в училище трябва да утвърждава у децата чувството за овластяване, самочувствие и растеж. Всеки урок трябва да започне и завърши с радост, ако искаме да имаме влюбени в ученето учащи. По силата на каква логика се очаква, че у един ученик, който е наказван за това, че (според нечия спорна преценка) има трудности с ученето и чиято радост от ученето се отнема, ще възникне внезапна любов към това учене? Колкото повече един ученик е наказван, толкова повече той намразва ученето. Това е низходящата спирала на клеймото. Който е „лош” ученик в началните класове, става още по-лош в по-горните. Никой наказван ученик не става по-добър. Как не се забелязва това? Това е принципът на рецидивизма – известен факт е, че повече от половината затворници са рецидивисти. Веднъж влезе ли в системата на наказанията, провинилият се е обречен да зацикли в нея. И ние причиняваме това на нищо неподозиращите ни, изпълнени с неподправен възторг от перспективите на ученето деца?!?!?!
Gaya
Gaya